| Беше ли планът "Маршал" износ на инфлация? |
 |
 |
 |
| Петък, 26 Юни 2009 19:55 |
|
По време на Втората световна война Щатите печатат огромно количество пари без покритие. Страната е застрашена от инфлационен шок. Една от целите на следвоенната "помощ" за Европа е тя да погълне хартийките без стойност и да благодари за това. Провалът идва през 1971 г. След войната Европа е в руини. В Германия цели градове са сринати до основи. Промишлеността не работи. Речта на Чърчъл във Фултън през 1946 г. спуска т. нар. "желязна завеса" и Старият свят е разделен на две части - просъветска и проамериканска. През януари 1947 г. държавен секретар на САЩ става бившият шеф на генщаба на Щатите ген. Маршал. Той реализира това, което ще влезе в историята като "планът Маршал". Пред европейците планът е представен като една мащабна програма за възстановяване на икономиката на Западна Европа. Пред членовете на Асоциацията на бившите студенти от Харвард, Маршал държи реч, в която казва: "Не би било нито подходящо, нито ефикасно правителството на САЩ да изготви едностранчиво програми за поставяне Европа стопански отново на крака. Това е работа на европейците. Инициативата, мисля, трябва да дойде от Европа. Ролята на САЩ ще се състои в приятелска подкрепа, за установяване на една европейска програма и в по-късното попълване на подобна програма, ако това е необходимо. Програмата трябва да бъде обща, по която са дали съгласие известно число държави, ако не всички европейски държави." Тази концепция е продължение на идеята, която още в края на войната - през юли 1945 г., военният министър на САЩ Стимсън предлага на президента Труман като план за "икономическо възстановяване на Европа." Защо военният министър предлага това? По-късно ще стане ясно, че е част от стратегията на САЩ за организиране на европейските държави във военен блок под попечеителството на Щатите. Което се случва през 1949 г. с формирането на НАТО. Войната - най-удобното време за печатане на долари По време на война златното покритие на парите е последна грижа на воюващите държави. Банкноти без такова покритие се печатат и в САЩ с размах. През военните години общият обем на банкнотите в Америка се увеличава 3.6 пъти. Идва обаче мирът. Очертава се инфлационен шок. Ако в страната се въртят повече долари от стоките, които са произведени, ще стане вихрушка, напомняща на 1929 г. Една от целите на плана "Маршал" е точно износът на инфлационни пари от Щатите, твърди руският изследовател Чибрикин. Шестнайсет европейски страни: Австрия, Англия, Белгия, Гърция, Дания, Ирландия, Италия, Люксембург, Норвегия, Португалия, Турция, Франция, Холандия, Швейцария и Швеция пращат свои представители на 12 юли 1947 г. в Париж, за да договорят американския план. От срещата отсъства проформа най-важната страна - Западна Германия. Но тя ще получи всъщност най-много пари. Извън съветския блок само Финландия отказва участие в плана "Маршал". За да стане номерът с износа на доларите без покритие, е нужно едно условие - те да не се връщат в Щатите. А за да не се връщат в САЩ, трябва местните валути непрекъснато да се обезценяват, за да изглежда доларът велик. Освен това европейските партньори трябва да са убедени, че доларите, които получават, имат реално покритие. През 1947 г. това не е проблем. Действа Бретънуудското споразумение от 1944 г., което гарантира, че една унция злато се разменя срещу 35 долара. 17-те европейски държави са сигурни, че винаги могат да разменят доларите срещу злато. Важното е да вярваш. Освен това, в плана "Маршал" има една много примамлива за всяко европейско правителство клауза, която гласи, че 5% от отпуснатата за страната сума директно е предназначена за местната администрация. Така че дори някой от държавниците на стария континент да се е усъмнил в нещо, устата му бързо е била запушена. Към 1951 г. сумата от тези проценти е надхвърляла общо половин милиард долара. Финландия - изключението, което разобличава плана Финландското ръководство не приема американската "помощ" и решава да развива страната с вътрешни ресурси. Какъв е резултатът? За държава, която няма ливади и лозя като Франция, в която няма въглищата на Германия и другите ресурси на западноевропейските държави, нещата се движат доста добре. В началото на "маршализацията" на Европа, Финландия е на едно от последните места в икономическата класация - 20-то от 24 страни. През 1951 г., когато приключва планът "Маршал", по производствен ръст Франция и Австрия са зад Финландия. Германия - локомотивът на Европа и гордостта на плана "Маршал" е рамо до рамо с малка и неразчитаща на американските долари Финландия. Великобритания - тази доскоро огромна колониална империя, непострадала почти от войната, води само с 10% пред Финландия. По стандарт на живота повечето от 17-те страни също не могат да стигнат "лишената" от помощ Финландия. Финландците правят парични реформи през 1947 и през 1950 г. привеждат заплащането в съответствие със стандарта на живот. Ефектът е стабилен и последователен икономически ръст, който са запазили и до днес. За някои от южните членки на плана "Маршал" като Италия, това не може да се каже. Как Германия и Франция надхитриха САЩ Износът на инфлационни долари от Америка в Европа не минава все пак така гладко, както им се иска на американците. Първо Де Гол изгражда здрава банкова система със стабилна национална валута. След това Германия на Ерхард започнала игра на надхитряване с Щатите. Германците изчислили колко "евродолари" им трябват за покритие на произвежданите стоки. Останалото количество от парите по плана "Маршал" те поискали в марки. Така неутрализирали износа на инфлация от САЩ. Лошото започнало, когато все пак започнали да се връщат доларите към САЩ. Това става вече през 60-те години. Но кулминацията е през 1971 г., когато само за 1 ден - 4 май, централната банка на ГФР обменила 1.2 млрд. долара. На следващия ден обмяната била за 1 млрд. долара. Настава паника зад океана. Но сривът е започнал през 1965 г., когато Де Гол е поискал замяна със злато на всички долари във Франция - 1.5 млрд. в този момент. Така не може, ние сме съюзници в НАТО, отговорили от Вашингтон. Добре тогава, вече няма да сме съюзници, за да не ви смущава този факт, репликирал големият французин. И наистина през тази година Франция напуска военната част от НАТО. 35 хиляди американски военнослужащи са принудени да напуснат Франция, 189 венновременни бази са опразнени. Ерхард на глас порицава Де Гол, но под сурдинка казва на американците същото като него: "Обменете ми в злато доларите, които има в момента в ГФР, нали сме съюзници". Стреснати от твърдостта на Де Гол американците започват да изплащат в злато германските долари. Златните им запаси намаляват драстично в този период. До момента, в който са принудени да обяват официално, че доларът вече няма твърдо покритие. Това става през август 1971 г. Президентът Никсън съобщава на съотечествениците си, че в момента в Западна Европа се въртят 55 милиарда долара, в целия свят извън Щатите те са 80 милиарда. В САЩ количеството им е 52 милиарда, а златният резерв е намалял два пъти. Сещате се какво ще стане, ако тези всичките долари се върнат в Америка, нали - оправдава се Никсън. Не звучи много героично за един републиканец, но няма как. Конгресът на САЩ приема Закон за промяна на златното съдържание на долара от 0.8867 на 0.8185 г. Това е 10% девалвация на долара. За 3 месеца са замразени заплатите и цените в САЩ - удар по "свободната пазарна икономика". Въвежда се плавен валутен курс, който отваря пътя на инфлацията. В крайна сметка, бумерангът се завръща оттам, откъдето е захвърлен. Така завършва опитът за прехвърляне на цялата американска инфлация на гърба на Европа. Оттогава положението не се е изменило много. Днес извън САЩ се въртят 460 млрд. долара в банкноти. Но няма кой да зададе въпроса: какво ще стане, ако тази маса долари започне да се завръща в САЩ?
Откъс от "Властта на мамона", Волен Сидеров, издателство Бумеранг БГ, 2004
|