Какво се случи? |
Петък, 29 Май 2009 10:34 | ||||||
Писмо на очевидец, адресирано до негови близки в България часове след атентатите. Здравей, приятелю, Благодаря за загрижеността. Стана ми драго, че в такъв момент се притесняваш за мен. Жив и здрав съм. Благодарение на това, че работя сам. Та сега, колкото и иронично да звучи, благодарение на репресиите съм все още жив. Иначе днес денят започна много спокойно. Още от сутринта се очерта добър ден за работа. Борсите в Азия и Европа бяха нагоре, фючърсните сделки в Щатите също - изобщо идилия, поне за час и половина, в следващите дни пазарите щяха да вървят надолу. Минути след инцидента фючърсите рухнаха, отложиха отварянето на борсите с половин час, а после изобщо ги отмениха. Така че цял ден гледах какво става. И това, което стана, е голяма трагедия. В началото изпитвах същото усещане като хората, които интервюираха по телевизията - гледах кино, сякаш не беше реално. И се питах защо го правят. Разрушенията са огромни, невъзвратими. На кого е нужно това? Там работят 50 000 души, основната част от тях са образовани, интелигентни финансови професионалисти, поне десетина хиляди останаха под развалините. И никой не помогна. Пожарникари и полицаи бягаха. Телевизионните екипи снимаха отдалеко. По-късно показаха любителски филм от центъра на събитието, в който почти нищо не можеше да се види от гъстите вълни прах, които се изсипваха от небето. Оставиха да изгори още една сграда, която в късния следобед се срути. Постепенно хората започнаха да се отърсват от паниката. Трагедията, както е в такива моменти, ги сплоти. Дълги опашки се наредиха пред болниците, за да дават кръв. Стотици доброволци се включиха да помагат. Невероятна драма. И пак се питах - защо е това?! Телевизионните станции извеждаха все нови и нови подробности. Талибаните, Арафат, Джамахирията отхвърлиха всякакво учасие. Талибаните специално подчертаха, че Бен Ладен не е в състояние да организира подобна атака. Тук обаче, без дори да направят разследване, веднага обявиха, че акцията е работа на бившия приятел и съюзник Бен Ладен. Няколко подробности ме карат да мисля, че няма атентат на мюсюлмански терористи. Могат ли терористи отвън да отвлекат четири самолета едновременно, излитащи от три различни летища?! Не, не могат. Възможно ли е и на трите летища апаратурата да не засече ножовете на похитителите? Не е възможно. Възможно ли е нито един от пилотите на тези самолети да не успее да предупреди контролната кула, че самолетът му е отвлечен? Не, не е възможно. Генерал Шварцкопф и още няколко специалисти потвърдиха, че терористите са достатъчно добри пилоти, които имат умения да управляват "Боинг-767" и "737". Къде и как арабски мюсюлмани са се научили? Никъде! Никак! Черните кутии на самолтите се укриват. Важна подробност дава решение на загадката - само днес цената на унция злато скочи с 19 долара, а цената на барел нефт - с четири. И двете нападения в Ню Йорк бяха извършени преди отварянето на борсите тук, но в работното време на европейските борси. И макар американските пазари да бяха затворени, местните финансови институции направиха много добри пари от покупка злато и нефт, използвайки европейските си филиали. Ако нападението беше следобед или привечер, подобни печалби не можеха да се реализират. Но това става именно сутринта. Ако арабските терористи искаха да вземат със себе си повече жертви, щяха да похитят следобедни самолети, сутрешните са полупразни. В противен случай те не са истински фанатизирани самоубийци. И действително не са. Историята на Америка показва, че най-големи пари се трупат по време на войни и военни конфликти. Ако ги няма - ги създават. В икономически план ситуацията много прилича на филма на Вайда, в който фалиралите собственици на текстилни фабрики ги запалват, за да получат застраховката. Днес Америка потвърди пред целия свят, че е във фалит. Американската икономика рязко се декапитализира през последната година. Много от компаниите загубиха до 90-95% от стойността си, населението - 2300 милиарда долара. Световните пазари вече са опоскани. През следващите два месеца предстои допълнително обезценяване на акциите с още 40%. Финансовата олигархия претърщя огромни загуби, резултат от политиката на централната банка да поддържа силен долар в условията на рецесия. Дори след седем намалявания на основната лихва монетарната система показа основното си несъвършенство - не работи. Главната цел на атентата е да се покрият и прикрият загубите, да се принудят застрахователните компании да разтворят дълбоките си кесии, а централната банка да покрие възможните загуби. Бях поразен, че още минути след нападението председателят на банката Алън Грийнспън, който в момента е на посещение в Швейцария, веднага заяви, че ще възстанови загубите на банките и ще налее свежи пари в икономиката. Ако го беше казал вчера, днес тази трагедия нямаше да се случи. Иначе виновниците за трагедията лесно могат да бъдат разпознати. Това са международните нефтени компании, които печелят от повишаване на цената на петрола - до 40 долара за барел, финансовите институции, които са във фалит, но ще бъдат възстановени, и всички, които ще получат застраховки. Става дума за стотици милиарди. В някакъв аспект това е съвременна форма на гражданска война - финансовата олигархия воюва срещу останалите. В политически план унищожаването на Световния търговски център играе същата роля, каквато имаше запалването на Райхстага през 1933 година - укрепване на нацисткия режим. Подобно на Хитлер в момента Америка води някоко войни на няколко фронта, които губи или вече е загубила - в Латинска Америка (Колумбия), в Африка, в Азия (Иран, Ирак), в Близкия Изток, в Европа (Балканите). Дори нещо повече - губи съюзниците си в Европа и Азия, включително Израел. Само такава нагла атака може да я превърне в жертва на международния тероризъм и да върне европейските и съюзници, включително съюза с тях - НАТО. Не е ли мнохо висока цената? Явно очакванията са, че ще се изплати. Тук знаят, че политическият имидж е всичко. Необходима е дискусия за морала на този имидж. С най-топли чувства:
3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved." |